Айде познайте автора и честито, на когото празнува :)

Спорихме веднъж със дървен философ
върху термина "любов".
Тръгнал тоя глупав чвор
да ми влиза, значи, в... спор!
"Корен хич не ща да пускам,
не вирея по градини,
предпочитам да се люшкам 
между палави гергини.
Два са бора ред по редом
само малко ме смущава
дали гърбом, или ребром - 
носи се известна слава".
"Струваш ми се прост, до тъп - 
май не знаеш оня блян
(кат" хралупата на дъб)
за дървото и бръшлян?"
"К"во?! Бръшлянът? Тая плява?
Дето само задушава?
Гепи ли те, хич не пуска.
Аз си тръгвам след закуска.
И любима поза имам
в Кама Флора - "горе, на черешата", 
върхове страхотни стигам,
с клони в облаците реша я."
"По-активен от кълвач, 
дърводелец и тъпкач" - 
в тоз" момент ми кипва келя,
дялкам думи да намеря.
"На шишарките ми дреме,
по природа съм такъв."
"Ти внимавай, че без време
да не хванеш срамен мъх!"
"Ашладисал съм стотици - 
от фиданки до Байкушевата мура,
може да си нямат... птици, 
ама дреме ми на... докторантура."
Само в спора, знам, се ражда
истинският бой, 
вместо спора да надграждам,
взех, че бих отбой.
"Тръгнала да търси чувство
във любовното изкуство" - 
философски отбелязах
и така не забелязах
две дървета, триещи се с жар
пламнали във истински пожар!

13.02.2007 г.
София
Ол райтс ризървд

на Трендафил Акациево произведение. Може пък и да е авторско, може и да не е...Много важно, а наздраве!

"Тръгнала да търси чувство
във любовното изкуство" -
защо НЕ???