- … малииииии и ми слага той начи дйесит лйеъ в качулкътъ и ми вика айде, махай хавлийтъ, ама да бе, определи ми тарифата, моля ти се, въй, голям смях, да бе, дйесит лйеъ, ама начи вика дйесит лйеъ за по прашки и двайсе лйеъ за чисто гола. Мъъъъъ, голям смях начи! Ама нйе, нйе, то за тйез пйет години, откак живейм зайдну на квартира, той ма е виждал ма едно поне пийсе хиляди пъти да са преобличам и изобщо даже и ни мъ поглежда, ама от врйеме на врйеме нйещо изкукуригва и ся май беше поизкукуригал нйещо, ама не, аз никви проблйеми нямам, дйет са вика аз изобщо не гу и възприемам кат момче, ко, за мен той си е Иво, ама на, от врйеме на врйеме изкукуригва ей тъй на. Ама то какво ли няма да изкукурига, на, аз снощи, то какво снощи, днеска де, къв глупав сън сънувах, малиии, сънувам, значи, че съм си на работъ в Казиното и че Пламен съ е прибрал, в България съ е прибрал, ама не сме заедно и идва той в мойта смяна и аз си го посрещам, нали знам, че е Пламен, ама нйе сме заедно и аз си го посрещам като клиент и той отива да играе на ротативките и аз тъй му заставам над рамото и го глйедам, че играе на залог пйет лйева, обаче понеже е с натрупванйе и дйе факто основата му са качва на двайс пет и аз го потупвам по рамото и му викам: „Пламене, извинявай, но ти знайш ли, че играеш на основа двайс пет?”, а той ма поглежда и вика: „Да н’съм тъп!”, а аз му викам: „Ама само да ти кажа просто исках, нъл’ туй ми й задължение”, а пък той: „Добре де, ама аз знам, не съм глупав, знам, че играя на двайс’ пет” и аз тогава си отидох там накъм другите маси за блйекджек. Въъъъ, така съм са омотала в тва Казино, че не истина просто! Кви глупости ми идат на акъла да сънувам! А пък таз’ новата Станимира, ти казвам ква е смешна – мениджърката оня ден я гледа и й вика: „Станимира, какво има, цялата трепериш, да не ти е студено?”, а тя трепери: „Не ми е студено, притиснено ми й.” Малииии и как я зехме на бъзик оттогава – гледам я аз, излязла да си пазарува вафла от магазинчето, а портмонето в ръцете й трепери – викам й – „Станимираааа, да н’тий студйено?”. Ха-ха-ха! Да не ти е студено, й викам! Голям смях! Ма то сйе нещо тряя да си измисля човек. Просто тия два дни тъй са ми са сляли, щот де факто аз кат са прибрах, само са изкъпах, легнах, спах и айде пак в Казиното и то вярно нали, че ще почивам после, ама трябва и да стана по-рано, че да моа да си лйегна по-рано, щот после на следващата нали съм сутрешна, от пйет часъ и направо тъй ми са слива сичко, че всйе едно в тва Казино си живея. Ам ти, отвори ли наврйеме нйеска? Мноо работъ имаше ли? Той Иво каза, че тъ видял и вика имаше още идно момче, сигурно Тонката е бил, ама той ни гу познава щото. Аз той кат ми беше на гости в магазина голям късмет извадих, оня ден тва, дет ми беше почивния от Казиното. Та някъв англичанин дойде в магазина и си хареса онова розовото дилдо, със заешките ушички дет е и с едни перлички и вика аз само да обменя пари и идвам да го взема и верно после се върна, пък аз си мислех, че мъ занася. Ама се върна и ги взе тоя англичанин. Аааа не, за арабите не ми говори, те са мамата си джаса, като влязат в магазина и като почнат да избират, сто часа. И всичко разглеждат, и всичко искат да пробват! Едни мазниии, а стиснати! Искат да са пазарят. За една кукла 80 лева много им се виждат! Представяш ли си, за едни 80 лева! Оф, ти мани, ами тоя месец, като сметнах наема и не знам кво ще излезе, ама все някакси ще го избутами, де. Чакай, че съм застанала тука до прозореца, ама то тъмно, хич не знам къде съм, мина ли мойта спирка, хич не мога да видя. Айди, айди, ти пък какво си се заоплаквал сега? Няма да се оплакваш! Е, и кво като караш тролей четворка, нали си жив и здрав! Семейството тий живо и здраво, какво? Няма да се оплакваш! Седнал той и се заоплаквал! Покрив имаш ли над главата си? Гладен ли си останал? Здрав ли си? Вашите живи и здрави ли са? Ем че ко тогаз искащ? Ти ко си мислиш, че само ти си тъй? Ма то и другите хора са същата работа, какво си мислиш, че са цъфнали и са вързали? Ми тъй на, и те си имат такива проблйеми, не само ти! Аз тъй и тъй като гледам и като съм гледала, ми то животът е по-голямата си част такъв. Дивидесе процента гадости и десит процента щастие, тъй на, от време на време, че да ни съ отчайваш. Айди, май мойта спирка доди, айде чао, лека нощ, утре пак ша ти са обадя сутринта, кат’ тръгвам за Казиното.

Всякаква прилика с действителни лица е неизбежна, но предвид това, че са анонимни, няма как да се саморазпознаят...