Когато бикините бяха кюлоти,

девойките бедни си ходеха без,

не чакаха в „Тифани” кифли с Капоти,

а излизаха голи със чест.

Когато бикините бяха кюлоти,

не беше на мода да спориш с Марат,

или да затваряш роялистки компоти.

В Париж по- на мода се мреше от глад.

Когато Мулен беше гол, но без Руж,

народът все още копнееше революции,

не взимаше вани, ни сапуни под душ

и вярваше в Бог-Конституция.

Когато „Мадам” беше „Мадмоазел”

и търсеха в нея все още „La Femme”,

наместо интимна с парфюмен козел

с мосю Гилотен би делила диван.

Когато жартиерата беше рицарски орден,

когато не само в църквата бяха девици,

когато бракът по сметка не беше изгоден,

а бе по-изгодно да криеш своите…..

Когато кюлотите бяха излишни,

а Жана беше само проста девойка,

извикваща тихи кавалерски въздишки

не сред модерната haute couture прослойка,

когато бикините бяха долно бельо,

кан-кан-ът беше израз на долните страсти.

Човекът беше животно според Русо

и муаше хляб, и не консумираше пасти.

Днес, когато прашките са бикини,

което е орално, морално ли е, кажи ми?!

4.11.2008 г.